събота, 3 януари 2009 г.

Мигрирах :)

Вече съм тук http://ralitsas.wordpress.com/. Този блог ще постои още - не знам колко.

Илюзии, Ричард, всичко е илюзии...

Не вярвам. Или вярвам. Човек е майстор на илюзиите. Опакова се и заживява в мир. Но дори илюзиите имат давност. Едно пропукване в защитната стена и край. Рухването е неизбежно. Отчаянието е разтворило безкрайната си паст, чака жадно вече толкова години...

Там е безтегловно. И боли, толкова боли, че дори не можеш да заплачеш. Пресъхнало ти е всичко - сърцето, душата, ума... Иска ти се да крещиш от болка: "Защо отново?", но не излиза нито звук. Толкова си отслабнал. Толкова нямаш сили, нямаш желание.

Там е тъмно, влажно, но не ти е студено. Объркано ти е... Търсиш стаята с отговори, забравил, че единственият възможен отговор си ти. И започва едно яростно ровене, разкъсване на вътрешности, на памети, на желания. Покриваш се с кръв целия и все не ти стига, все не намираш. Изплашен си... Не от хората, те сега нямат значение. Тази битка е друга. Твърде лична. Самотна.

Не знам как да се справя. Не знам мога ли да се справя. Главата ми ще се пръсне на хиляди атоми, стъпалата ми са измръзнали. Следя как се движи острието на писалката - пиша... Преди това ми помагаше. Какво се е променило - аз? Едва ли... Все съм си същата - малко по-смела в желанията може би. Но само това. А, да и вече не съм на 18. Тогава имах някаква измислена свобода... Доскоро я имах. Съборих и тази илюзия.

За да се крепя на този свят, очевидно са ми нужни илюзии - без тях ще е прекалено егоистично, просто ще идвам и ще си отивам, когато си поискам. Всеки път. Много примамливо. И самотно. Когато и защото аз искам. Това е власт, която нямам. Над себе си я нямам.

Пиша. С надеждата за прозрение. Предизвиквам ума си, разкъсвам душата си. Най-жестока мога да бъда със себе си.
Дори не плача.
А искам...
Точно сега страшно много искам...

П.П. Дни преди да изпратим старата година... На дневен ред са поне 2008 илюзии + 1

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Честита 2009 година :)


Да е цветна и забавна, пълна с приключения и вълшебства! В крайна сметка това зависи от самите нас :)