Прочетох за кончината на Сид Чарис (87 г.) в агенциите и започнах да се ровя в нета. Открих за себе си една невероятно красива, фина и талантлива жена... Научих, че е започнала да танцува още на 6 г., и то по лекарска препоръка, за да се лекува от полиомелит (детски паралич).
Става световноизвестна с участието си в "Пея под дъжда", където танцува с Джин Кели. Партнирала е невъднъж и на Фред Астер...
Може да разгледате нейни снимки (и не само снимки) в сайта й - HumorInTheNews.com.
сряда, 18 юни 2008 г.
In Memoriam: Сид Чарис - послeдната гранд дама на танца в Холивуд
четвъртък, 12 юни 2008 г.
За миговете на прозрение, или Дуенде
"Животът е пъстър и шарен, но човек има само няколко мига на прозрение" - това казва след премиерния спектакъл на "Дуенде" главната героиня в него - Татяна Лолова. Премиерата е през 2003-та. Стигнах до постановката на Съни Сънински (в Театър 199) едва вчера, но както се казва - по-добре късно, отколкото никога.
След спектакъла у мен остана усещането за нещо смешно и тъжно едновременно, иронично, дори гротескно, но в същото време безкрайно нежно, толкова, колкото може да бъде само една женска душа, която не приема бремето на остарялото си тяло.
Перуки, грим и чеснова ракия. Разпилени спомени по сцената. И една жена, която така се развихри, че се превърна в малко бяло перце. Сля се със своето дуенде...
Искам да съм перце. И ми е ужасно тъжно...
П.П. "Когато търсим дуендето, няма карта, нито знания да ни помогнат. Всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове... Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят...", Ф. Г. Лорка
сряда, 11 юни 2008 г.
Невинна и еротична, или Naughty but Nice
Одри Кавазаки - открих случайно сайта й, вече не помня какво търсех. В картините й има особена магнетичност - изключително женски, невинни и еротични... Смущаващи, прекрасни! Някои от рисунките ми напомнят за Фрида Кало, макар че стилът (а и животът) им е различен, далечен... Ужасно далечна асоциация, но върху причините ще мисля после.
Одри рисува с масло върху дърво. Съчетава стила "манга" - японска дума за комикси (от японски: неволна, неразрешена картинка) с т.нар. "арт нуво" (Art Nouveau). Харесва и признава, че се е повлияла от творчеството на Алфонс Муха и Густав Климт.
Не съм изкуствовед, не разбирам от изобразително изкуство. Но ви препоръчвам горещо този сайт - Audrey-Kawasaki.com
понеделник, 9 юни 2008 г.
btv.bg с Гран при за най-добър сайт на годината
На XІV Международен медиен фестивал порталът на bTV – www.btv.bg, беше отличен за най-добър сайт в категория "Телевизия" на предварителната церемония по връчване на наградите на журито. Сайтът на bTV получи и голямата награда на медийния фестивал – "Златен чадър" за уеб сайт на годината.
В категорията участваха над 120 сайта. Журито беше единодушно при избора си и отбеляза, че www.btv.bg ще промени българското интернет пространство. Наградата връчи Борил Караиванов, член на управителния съвет на Българска уеб асоциация, а благодарности изказа уеб мениджърът на btv.bg Христо Стоев.
Честито на колегите :)) Доста се потрудихме, има още какво да се прави, важното, че сме най-добрите :)))
събота, 7 юни 2008 г.
Да си купиш душа назаем
Понякога правим неща, подбуждани от странни мотиви... Така стигнах до читалище "Славянска беседа" (мисля, че беше сряда) и си купих "Душа назаем".
Предистотията: рових се из блогопространството и попаднах на Писателския блог на Тишо - AskTisho.wordpress.com. Хареса ми текста му SMS проза и оставих коментар. Така влязох в списъка с поканените на представянето на втората му книга (както се оказа)...
Хареса ми заглавието "Душа назаем"... Сега, когато вече я имам (с автограф), мога да кажа, че началото е добро... Повече ще споделя, когато я изчета...
Асоциацията: Смирненски и "В живота си нивга не бих се надявал/на толкова мил комплимент/покани ме Дявола, Старият Дявол/в дома си на чашка абсент..."
Е, аз пих чаша вино сред куп непознати - всъщност запознах се с автора :)