Някъде, веднъж, на един плаж и чуждо море останах жадна - бях само пясък, бях само вятър, бях напукани устни, сега съм само спомени:
Ще чернея на облачета каза
и заспа
и морето открадна съня й и го отнесе отвъд
толкова отвъд че когато се събуди
миглите й бяха пясъчни а косите -
морски
август 2007, Гьокчеада
неделя, 14 октомври 2007 г.
Думи от морето
Етикети:
море,
поезията в мен,
пътувания
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар