Вдъхновението дойде от красивите червени коси на случайно момиче в маршрутката... Естествени, прибрани небрежно, подозирам, че фибите в косите й са най-големите щастливци на света... Бяла кожа, нежна, лека червенина по бузите, бързала е вероятно, и един великолепен шарен шал - слънчев и топъл, това остана от случайната среща. И Кабо Верде... Толкова успях да открадна от мига.
***
Момичето със есенния шал
червените коси
и бяла кожа
Кабо Верде в ушите ми
Кабо Верде в маршрутката, докато отивах на работа
***
Меки, с цвят на бакър
падаха косите по бялата й кожа
Сочни, с непознат за героите вкус
устните издаваха най-сладката присъда
На светофарите, моля, искам да сляза на светофарите
сряда, 14 ноември 2007 г.
Червените коси
Етикети:
поезията в мен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар