Букарски, почти като Буковски

"Моето изкуство са думите, които имам". "Който ме чете има вкус", така на шега, но вероятно пророчески, говори за себе си младият македонски писател Алекс Букарски.

Два дни преди всеобщите веселия по повод деня на славянската писменост и култура в журналистическия факултет на Софийския университет се събраха над двайсетина души, любопитни да се запознаят с човека, който се "перчи": "Па, всичко, което напиша - написано е, и няма връщане назад".

"Люде, на които не им се отваря парашутът"

е първата му книга, преведена на български език. Човекът, който го открива първо за себе си, и после решава да го сподели с оределите читателскси редици у нас, е Константин Павлов (Комитата, Komitata.blogspot.com). Алекс е изключително талантлив млад автор, смята преводачът.

За да запази "неповторимия аромат" на македонския език, Павлов е оставил диалозите в книгата в оригинал. Ако се преведе с голямата секира, се получава един скучен български, смята преводачът и сравнява писането му с перото на Алеко Константинов и Георги Марков.

Това е книга с много истории. Героите са прекрасни и имат прекрасни имена. Историята на заглавието също е интересна. Прочети повече тук ;))