Винаги съм се възхищавала на хората, които дават всичко за една кауза, въпреки случващото се. В същото време никога не ми е било понятно, може би защото не съм намерила своята кауза. Но ми харесва да споделям радостта на онези, които вярват :)
Бях на мача за Суперкупата между ЦСКА и Литекс. И какво прави едно момиче на мач като не разбира от футбол? Ами прави снимки, гледа, слуша... Въобще храни се с емоции.
Сбиванията и жестокостите са тема на друг разговор. Не съм ставала свидетел, надявам се никога да не ставам.
П.С. Честито на ЦСКА за Суперкупата!!!
понеделник, 4 август 2008 г.
С вяра в ума и сърцето :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар