Пътуванията винаги ме вдъхновяват... Особено, когато са със самолет. Не ми се случва толкова често, може би за това всеки път е първи и разпиляващо красив.
Преди дни ходих до Атина. На гости. Харесвам този град, обичам го, без да го познавам изначално... Говоря за града, не за хората. Само Атина и нейните бели тераси. На връщане в самолета написах това:
Когато тя си пиеше кафето
горе
гребваше лъжичка от
сметаната на облаците
и го подслаждаше с
шекерени пръчки от слънцето
терасите на Атина въздишаха
в очакване на сладкия й дъх
20.07.08
Още за пътуванията
събота, 26 юли 2008 г.
Терасите на Атина
Етикети:
Атина,
поезията в мен,
пътувания
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар