Просто така, мечтаехме да бъдем поети, а те взеха че размениха граматиката и прочие...
И после *тряс* се събуждам. Обаче наяве не говоря така. Апропо, хич не говоря. Копая дупки...
all the small things...
Разплака ме
Асоциации
Ужилване...
четвъртък, 28 август 2008 г.
Ужасно тъжно, ужили душата ми
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
...
и е тъжно, и е спокойно
когато останеш разбран
блгдр.
умееш да стигаш далеч, място, за което малцина подозират, че го има... дълбоко е, някак си първопричинно :)
Публикуване на коментар