Мигрирах :)

Вече съм тук http://ralitsas.wordpress.com/. Този блог ще постои още - не знам колко.

Илюзии, Ричард, всичко е илюзии...

Не вярвам. Или вярвам. Човек е майстор на илюзиите. Опакова се и заживява в мир. Но дори илюзиите имат давност. Едно пропукване в защитната стена и край. Рухването е неизбежно. Отчаянието е разтворило безкрайната си паст, чака жадно вече толкова години...

Там е безтегловно. И боли, толкова боли, че дори не можеш да заплачеш. Пресъхнало ти е всичко - сърцето, душата, ума... Иска ти се да крещиш от болка: "Защо отново?", но не излиза нито звук. Толкова си отслабнал. Толкова нямаш сили, нямаш желание.

Там е тъмно, влажно, но не ти е студено. Объркано ти е... Търсиш стаята с отговори, забравил, че единственият възможен отговор си ти. И започва едно яростно ровене, разкъсване на вътрешности, на памети, на желания. Покриваш се с кръв целия и все не ти стига, все не намираш. Изплашен си... Не от хората, те сега нямат значение. Тази битка е друга. Твърде лична. Самотна.

Не знам как да се справя. Не знам мога ли да се справя. Главата ми ще се пръсне на хиляди атоми, стъпалата ми са измръзнали. Следя как се движи острието на писалката - пиша... Преди това ми помагаше. Какво се е променило - аз? Едва ли... Все съм си същата - малко по-смела в желанията може би. Но само това. А, да и вече не съм на 18. Тогава имах някаква измислена свобода... Доскоро я имах. Съборих и тази илюзия.

За да се крепя на този свят, очевидно са ми нужни илюзии - без тях ще е прекалено егоистично, просто ще идвам и ще си отивам, когато си поискам. Всеки път. Много примамливо. И самотно. Когато и защото аз искам. Това е власт, която нямам. Над себе си я нямам.

Пиша. С надеждата за прозрение. Предизвиквам ума си, разкъсвам душата си. Най-жестока мога да бъда със себе си.
Дори не плача.
А искам...
Точно сега страшно много искам...

П.П. Дни преди да изпратим старата година... На дневен ред са поне 2008 илюзии + 1

Честита 2009 година :)

Да е цветна и забавна, пълна с приключения и вълшебства! В крайна сметка това зависи от самите нас :)

Весела Коледа :)

Много сбъднати желания, красиви емоции и повече добри хора, с които да споделяте радостта от дните и нощите си :)

Честито Рождество, приятели!

Цариците са най-раними, когато...

Не знам защо, но имам нужда да покажа себе си - с целия страх да бъде ограбена и въпреки него... Простете егоизма ми, бъдете снизходителни към бедната ми душа или безпощадни. Все тая. Това съм аз и искам да го покажа:

***
Цариците са властни пред мъжете си
Грешни пред Боговете си
Цариците са най-раними
когато спят....

***
Савска ли
Царица казваш....
а кръвта под ноктите
а пръстта в очите
Царица съм
и пари жезълът във крехката ми длан

***
Александра, Александра
този град е тъй самотен
а хотелът твърде тесен за любов

***
Вероятно трябва да утихне
да се сниши и да изчезне
Желанието да те имам по-силно е от мен

Март 2008 г.
Снимката е правена в Прага през лятото на 2005-а

В ситуация като нашата

Не знам какво е правилно
в ситуация като нашата.
Ракията ми е слаба,
пресъхнала страшно е чашата.

Да съм пияна не е по-лесно
при теб друга е драмата.
Съумявам да обичам без песните
за любов - криворазбраната.

Не знам какво да правя
в ситуация като нашата
решила го бях някъде
по средата на чашата

После всичко изпих...

Да съм пияна не е по лесно
но ми е хубаво
филмът е по-интересен,
когато преводът е изгубен.

Не знам какво да правя
в моята ситуация.
Лесна е твоята, дяволе,
Липсва ми сублимация...

P.S. Беше преди година, когато излезе изпод писалката...

Момичето, което ловеше сънища

***
Минаваше тихо през очите
с неясна тревожност
минаваше тихо
поръсваше думички
и изчезваше сякаш никога не е било
само пулсиране, вдъхновено от Вселената
след момичето ловец на сънища

3 декември 2008, маршрутка №24