понеделник, 29 септември 2008 г.

In Memoriam: Почина Константин Павлов


Интервю в утробата на Кита
- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?

- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.

- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?

- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия... Йон библейския.

- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.

- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.

- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?

- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех...

- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?
- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.

Стихотворението е на големия Константин Павлов, който ни напусна на 75 г. Той е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура...

Когато разбрах за смъртта му, споделих с колеги... Тъжно е, че не знаеха кой е той, вероятно не са единствените... Това не е упрек към тях, а към обществото ни, което отдавна е покрило с прах едни от най-големите и проникновени мислители на нашето време. Това е положението. Не ценим това, което имаме, дори след като го загубим... Не искам да съм част от такова общество! Не искам!

сряда, 24 септември 2008 г.

Смъртта ме погледна в очите и каза:

- Ти остаря. Време е. Аз дойдох.
- Аз съм по-стар от своите песни - рекох - аз съм по-стар от своите притчи. Но никога не съм копнял по никакво Отвъд. Аз те не познавам.
Тогава смъртта ме погледна втори път в очите и каза:
- Ти остаря. Ти си по-стар от света. Време е.
- Аз живях с всички - рекох - и те ми отделиха злобата си като мой хляб и клеветата си като мое вино. Но ни веднъж не съм креял по никакво Другаде. Аз те не познавам.
Тогава смъртта ме погледна трети път в очите н каза:
- Те те обичат. Когато си отидеш, още повече ще те обикнат. Те обичат ония, които не са между тях. Време е. Аз дойдох.
И моите стъпки се нямо повлякоха след черния плащ - като стъпки на човек, който дири нова земя... (Из "Книга на загадките", "Богомилски легенди")

Преди дни вдигнахме сватба, вчера на път за работа мина катафалка - бус с прозрачни стени, вътре кръстове, кандило... Мисля си как винаги се самонапомня кръговратът неизбежен, как животът и смъртта са едно цяло и как ние сме част от това цяло.

Странно е усещането, странно е и, че не ме натъжи. Мисля си още, че едва ли съм стигнала до онзи момент, в който съм осъзнала смъртта като част от себе си, готова ще съм някак си безстрашна. А всъщност ужасно ме е страх...

П.П. Хм, току-що забелязах странен (или не?!) лапсус в предпоследното изречение. Вместо "тогава" съм написала "готова"... За какво ли?

неделя, 21 септември 2008 г.

Отдели се, мома, от рода...

Омъжихме сестричката. Стана вече госпожа Горнишка :)

Отдели се, мома, от рода,
обзърни се, мома, погля'и,
'сета рода йе по тебе.
Отдели се, мома, от кукя
како рудо ягне от стадо,
како йеребица от гори.

Сватбена песен от Прилеп. Пее се, когато повеждат невестата. За феновете на народни песни ето тук има цял куп :)

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Целувай дълго глътката резлива :)))

Време за откровения :))) Британски експерти твърдят, че под въздействието на алкохола се формират следните типове личности:

такива, които пият, за да свалят напрежението;
пияници конформисти;
пиещите от скука;
депресивен алкохолик;
компенсиращите
алкохолици;
пиещите заради компанията;
пияниците хедонисти;
мачо алкохолиците.
зависимост "На границата"...

Казано честно най-много ми допадат пияниците хедонисти :)))) За повече подробности прочети: Девет вида алкохолизъм. Кой е вашият?

понеделник, 15 септември 2008 г.

Една лъжичка за мама, една за тате, една за баба...


Да се чуди човек мляко ли ще яде, терапия ли ще му правят... Много "оригинално" - кисело мляко "Хипноза". Честно казано мен ме е страх да го опитам. Затова просто го заснех. Това око някак подозрително гледа :)

неделя, 7 септември 2008 г.

It was... 29

Бях в бонбонено, пих вино и преядох с торта... Това е положението. 29.

сряда, 3 септември 2008 г.

Поетът, който не може да яде от вашия хляб

Първо това:
1
Както Изида къс по къс
събирала разкъсаното тяло на Озирис,
така поетът дума подир дума
своето тяло събира.

2
Не бива къс по къс да ме събираш:
спомниш ли си името ми само, о, Изида,
ще ме възкресиш.

Янис Ифандис (прев. Ст. Гечев)

Хм, и това си го бива:
"Вие виждали ли сте Хляб? Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнестен хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано изпечен в нощите, ръчният хляб, който мирише на нещо отдавна отминало и толкова вечно. Така е и с поезията, тази, която харесвам. Която е добра за мене – за моите представи, сетива и разбирания. Не ми е нужно да знам понятието, за да харесвам. Останалото е лицемерие. Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам. Защо определяте кое е доброто за мен? Защо отхвърляте моя хляб – не ви задължавам да ядете от него. Думите за символа не са символът. Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината. Той анемонии е виждал повече на картина. Но как ще усети този от планината онази мъка на човека от морето, когато "очите се затварят сред морски анемонии" (Г. Сеферис). Ще поиска ли, когато не е в Любов? Не съм виждал Любов – знам, че засища".

Никога не късно да преоткриваш... Вашата представа за хляба не е моята... Не е!