петък, 29 август 2008 г.

Да се слееш с рунтавата кожа на морето...

Персийската дума "ашек" означавала както влюбен, така и поет...

- Намери ли се?
- Какво?
- Вечността.
- Тя е сливането на слънцето и морето. (Рембо)

Впрочем, когато слънцето се снишава над морето, рунтавата кожа на морето става златна...
Не, не съм го казала аз, ще ми се, но не съм... За Любовта и поетът пише Янис Ифандис.

четвъртък, 28 август 2008 г.

Ужасно тъжно, ужили душата ми

Просто така, мечтаехме да бъдем поети, а те взеха че размениха граматиката и прочие...
И после *тряс* се събуждам. Обаче наяве не говоря така. Апропо, хич не говоря. Копая дупки...
all the small things...
Разплака ме
Асоциации
Ужилване...

събота, 23 август 2008 г.

Гръцка салата, ледено узо и не само

Вероятно не съм първата, от която ще чуете, че Халкидики е приказно място. Като за начало мога да потвърдя това за втория ръкав на полуострова - Ситония. Казвам като за начало с идеята да видя и повече :))

Бяхме близо до малко селце (може би градче, не знам) - Сарти. Но ходихме и до Торони. И на пазар в Сикия :)

Ядох много смокини от едно крайпътно дърво :) И баклавички от една крайпътна захаропластия :) И много морски вкусотии - миди саганаки (ще рече в пикантен доматен сос със сирене, ями-ями!), гаврос (май че са сардини, пържени), гирос (подобно на арабските дюнери, но доста по-добро, мммда), октоподи и калмари в крайпътни кръчмички... Узото и гръцката салата няма да ги споменавам ;)

Всеки ден бяхме на различен плаж - пълно е с малки заливчета с изумрудена вода. Чисто, красиво, спокойно. Крайпътно. И много цветно...


и пивко
и морско на вкус
и по гръцки весело и шарено





петък, 8 август 2008 г.

Свобода, а не страх!

Свободата, Санчо, е във върха на копието.... Срещу вятърни мелници ли се борим? Има ли донкихотовци и колко обречени са те? Вероятно толкова, колкото сме ние. Просто си мисля и се опитвам да не съм песимист. Радвам се, че има хора, които правят това - http://svobodata.org.

четвъртък, 7 август 2008 г.

Измислените богове, които ни убиват


Преди време, когато един човек с висок рейтинг и високо обществено доверие* (уж) направи поредното си гостуване в "Тази сутрин" по bTV, наговори куп невероятни неща. Останах изумена от това, че един "лидер" е способен на подобни нелепи изказвания - какво щяло да стане, ако го убият - щял да гледа от небето и да се присмива на "хубавците" (тоест на сегашните управници)?!!

Казват, че водачите имали харизма, към тях изпитват респект, защото са мъдри, знаещи и можещи. Що за заблуден народ сме, така и не мога да си обясня...

Попаднах на този текст... Много познато ми звучи, толкова познато, че чак боли... Една действителност, каквато е нашата. Поучителната история взех от блога на Ана Бако:

Веднъж, в една безлунна нощ, бухалът стоял на един клон на дъба. Две къртици тихо се опитали да се прокраднат незабелязано.
- Хей, вие! - викнал бухалът.
- Кой? - разтреперили се те от страх и изумление, защото не могли да повярват, че е възможно някой да ги види в такава тъмнина.
- Вие двете! - казал бухалът.
Къртиците бързо изчезнали и разказали на другите животни в полето и гората, че бухалът е най-великият и най-мъдрият от всички животни, защото може да вижда в тъмното и може да отговори на всеки въпрос.
- Ще проверя това - казала птицата-секретар и посетила бухала една нощ, когато пак било много тъмно.
- Колко нокти държа изправени? - попитала тя.
- Два - отговорил бухалът и това било вярно.
- Можеш ли да ми кажеш синоним на "така да се каже" или "а именно"?
- Тоест - казал бухалът.
- Защо ходи любимият при своята любима?
- За да я ухажва.
Птицата-секретар забързала да се върне при другите птици и им съобщила, че бухалът наистина е най-великият и най-мъдрият на света, защото може да вижда в тъмното и може да отговори на всеки въпрос.
- А може ли да вижда и през деня? - попитала червената лисица.
- Да, да - подели едно съселче и един френски пудел. - Може ли да вижда и през деня?
Всички животни гръмогласно се изсмели на този глупав въпрос, нахвърлили се върху червената лисица и нейните приятели и ги изгонили от областта. После изпратили пратеник при бухала и го помолили да стане техен вожд. Когато бухалът се явил сред животните, било точно по обед и слънцето ярко греело. Вървял много бавно и това му придавало много възвишен вид, оглеждал се с огромни, втренчени очи и изглеждал изключително важна личност.
- Той е бог! - извикала една кокошка. И останалите подели: "Той е бог!" Следвали го навсякъде, а когато започнал да се блъска в различни предмети, и те започнали да се блъскат в тях. Накрая стигнал до една бетонна магистала, тръгнал по средата и всички го последвали. Скоро един ястреб, който плътно го съпровождал, забелязал камион, който се движел срещу тях с петдесет мили в час, и съобщил това на птицата-секретар, а тя съобщила на бухала.
- Пред нас има опасност - казала.
- Тоест? - казал бухалът.
Птицата-секретар го попитала:
- Не се ли страхуваш?
- Кой? - попитал спокойно бухалът, защото не можел да види камиона.
- Той е бог! - извикали отново всички и все още викали: "Той е бог!", когато камионът ги блъснал. Някои били само ранени, но повечето от тях, включително и бухалът, били убити.

Поука: Човек може да мами много хора много време.

*П.С. Първоначално написах името на въпросната персона. После го махнах, защото не искам да политизирам блога си, не е това идеята. Политиката у нас (вероятно не само) е нещо доста разочароващо - за мен е така. Родните политици са феномен, в който отказвам да повярвам. Тук връзката е отвъд имената. Въпросът е принципен. Политиката ни - безпринципна.

понеделник, 4 август 2008 г.

С вяра в ума и сърцето :)

Винаги съм се възхищавала на хората, които дават всичко за една кауза, въпреки случващото се. В същото време никога не ми е било понятно, може би защото не съм намерила своята кауза. Но ми харесва да споделям радостта на онези, които вярват :)
Бях на мача за Суперкупата между ЦСКА и Литекс. И какво прави едно момиче на мач като не разбира от футбол? Ами прави снимки, гледа, слуша... Въобще храни се с емоции.

Сбиванията и жестокостите са тема на друг разговор. Не съм ставала свидетел, надявам се никога да не ставам.

П.С. Честито на ЦСКА за Суперкупата!!!

Аз мога да обичам! А ти?

И Мария Илиева се включи в благотворителната кампания на фондация "И аз мога" (I Can Too). Чаровната изпълнителка участва в специална фотосесия, която е част от най-новата инициатива на фондацията за набиране на средства за Медицински център за деца с увреждания в Студентския град в София.

И вие може да помогнете за доизграждането на центъра, като си купите тениска I Can Too. Повече вж. в Icantoo.eu.