четвъртък, 31 юли 2008 г.

Алъш-вериш с родните медии

Почна се! Насам народе, продаваме медии, топли, топли... Чудна работа. В рамките на няколко дни стана ясно, че се сключени сделки за продажбата на три телевизии, една от които е Нова. Взеха я шведи за 620 млн. евро. TV2 и Ринг ТВ пък станаха собственост на Central European Media Enterprises Ltd. (CME) за 172 млн. долара. Слухове се въртят и около продажбата на bTV. Според някои обаче нямало сериозни купувачи за първата ни частна телевизия.

Днес попадам и на информация, че ВАЦ се оттегля от България и че "Труд" и "24 часа" щели да се слеят. Параноя тресяла двете редакции заради очакваните съкращения. От 1 септември било възможно да спре издаването на "Нощен Труд" и "Жълт Труд", а до месец щяла да се реши и съдбата на "168 часа".

Къде ли ще ни запокити (или ситуира - по-научному звучи) този алъш-вериш, дето се е развихрил.

Хм, медии, икономика, пари, чудеса! И парят! Изгориха ни жадните очи и празните ръце... А главите ни - пълни с щуротии, направо го речи - празни, изпразнени от качествено съдържание.

събота, 26 юли 2008 г.

През памука захарен на твоя облак

И минах
през памука захарен на твоя облак
и станах захарна -
с кристални мигли и коси
Не съм чуплива
но съм някакси особена
и твърде сладка
може би

20.07.08 в самолета от Атина за София

Терасите на Атина


Пътуванията винаги ме вдъхновяват... Особено, когато са със самолет. Не ми се случва толкова често, може би за това всеки път е първи и разпиляващо красив.
Преди дни ходих до Атина. На гости. Харесвам този град, обичам го, без да го познавам изначално... Говоря за града, не за хората. Само Атина и нейните бели тераси. На връщане в самолета написах това:

Когато тя си пиеше кафето
горе
гребваше лъжичка от
сметаната на облаците
и го подслаждаше с
шекерени пръчки от слънцето
терасите на Атина въздишаха
в очакване на сладкия й дъх
20.07.08

Още за пътуванията

вторник, 22 юли 2008 г.

Срещнах едно дете на бога, вървеше си по пътя...

Поканиха ме на една дискусия, която се проведе вчера. Беше интересен разговор между хора, които не се познават, различни, интересни, начетени хора. Това, което ни събра, беше едно списание за "пол, език и култура" ;)

Вероятно някои от вас познават "алтера", вероятно други чуват за списанието за първи път, но ето един кратък анонс за последния му, юлски брой, който е тематичен и е посветен на рок музиката.

Парчето "Удсток" на Джони Митчъл от 1969 г. отваря броя така:
Срещнах едно дете на бога,
вървеше си по пътя,
попитах го – къде отиваш –
ето какво отвърна:
Вървя към фермата на Ясгър,
за да свиря в рокендрол банда,
да живея под открито небе
и да си освободя душата.
Ние сме звезден прах,
ние сме златни,
и трябва да се завърнем
в градината.

Рокът протича през откъси от биографиите на Боб Дилън и Ерик Клептън, през разказ за концерта на Ник Кейв във Виена – част от промоцията на новия му албум Dig, Lazarus, Dig!!!
В броя има и за авторската изложба от фотографии и рисунки на роклегендата Пати Смит, както и за Ани Лейбовиц – главен фотограф на рок списанието "Ролинг стоун".

Там някъде, в 60-те, всичко това ще се пресече с историите на Георги Господинов, с улица "Праскова" на Капка Касабова, с ирландски и френски театър и с приказните герои от творбите на Ясен Гюзелев...

понеделник, 21 юли 2008 г.

Браво на посмелите :))

Е, няма да чакам повече, колкото-толкова! Хората, които уважиха желанието ми да продължим играта "Предай нататък", са:

1. Мирослав,
2. Анонимен,
3. sunshine,
4. vlad и
5. simplyblue.

Те ще получат подарък от мен до една година, считано от днес, 21 юли 2008 г. За двама души обаче все още не знам никакви координати, така че, когато съм готова, ще оставя съобщение в блога и ще очаквам те да ме потърсят :))

Не забравяйте да продължите играта, пожелавам творческо вдъхновение и куп усмивки на посмелите да играят с мен ;))

вторник, 15 юли 2008 г.

Предай нататък 2

Това е втори опит да събера коментарите на пет души, всъщност четири... За какво иде реч ли - за ето тази добра кауза :) Хайде, мили хора, не обичате ли подаръци :)))

Велинградска приказка

Това е история за един двор с мноого котки, малини и още повече вишни. Цветна и слънчева история, която тръгна от Велинград, а докъде ще стигне - не знам...









събота, 12 юли 2008 г.

Напусна ни маестро Вили Казасян


На 74-годишна възраст почина Вили Казасян - композитор, диригент, аранжор, пианист. Опелото ще бъде в понеделник от 11 ч. в църквата "Свети Седмочисленици" в София, съобщи БНР. Tой е един от символите на поколението музиканти от началото на 60-те години и има огромен принос за създаването и разпространението на българската забавна музика.

Носител е на множество музикални награди, вкл. "Сирак Скитник" от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР), на чийто бигбенд е ръководител в продължение на над 30 години.

За него казват, че е известен е не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената. Дъщеря му Хилда Казасян също е музикант - свири на ударни, но е по-известна като джаз певица.

Миналата година маестрото се включи в един от концертите на финалистите в Music Idol (MusicIdol.btv.bg) като диригент на бигбенда, който съпровождаше изпълненията им, а в началото на тази година беше председател на журито във втория сезон на музикалното риалити шоу по bTV.

Поклон пред паметта му.

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Шесто чувство

Казва се Мария. Родена е на 6 юли. Пихме джин. Шесто чувство. Празнувахме. Аз й занесох цветя, тя ми сподели душата си.

Вярвате ли в искрените приятелства, онези, за които сте чели само по книгите - толкова искрени, че боли... Има такива приятелства, има и приятели. Аз ги имам.

И между другото, не се напих, всъщност, това шесто чувство май че ме държеше от преди две вечери :)))

сряда, 9 юли 2008 г.

За "добрите" и "лошите" новини



Хм, това е един безкраен спор, но ми се струва, че румънците доста ще се поизпотят, за да определят коя новина е "добра" и коя "лоша". Ще се вкарат в някаква антиутопия ми се струва. Ако въобще допуснат следното:

Миналата седмица Сенатът в Румъния единодушно е одобрил закон, който заставя 50% от съдържанието (новините), които предлагат медиите в страната, да са позитивни.

Според вносителите законът ще помогне за борбата с "изключително вредното влияние на негативни новини и техния необратим ефект върху здравето на хората и техния живот като цяло".

Националният съвет за аудиовизуално разпространение в северната ни съседка (CNA) трябва да одобри закона, като същевременно ще трябва да поеме отговорността за определението на това какво да се разбира под "добра" и "лоша" новина. Съветът обаче разкритикува законодателното решение. "Новината е новина – нито позитивна, нито негативна, тя просто отразява реалността", коментира оглавяващият регулаторния орган Расван Попеску.

Организацията за свобода на словото "Репортери без граници" също разкритикува предложението, като го сравни с подобни закони, действащи в авторитарната Северна Корея.

Информацията е от EditorsWeblog.org

Предай нататък


Филмът е хубав, но в случая май аз се вкарах във филм :)) Но пък идеята ми хареса. И така - това е игра, на чието изкушение се подадох най-безотговорно. "Виновна" е Ани, която пусна мухата. Но всъщност влязох в капана благодарение на Никсо.

Та, така първите петима души, които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок най-късно до една година. Те няма да знаят какво е, но се задължават да продължат играта на свой ред, като направят същото нещо.

Мисля, че наистина се вкарах във филм, защото въобще не съм сигурна, че ще събера пет коментара под този текст. Но кой знае. Може пък някой да се развълнува от факта, че ще изработя за него специален подарък:)) Вие сте на ход!

вторник, 8 юли 2008 г.

За безпричинната жестокост

Поведение, като описаното в този блог, винаги е надигало вълна от недоволство у мен, която обаче се сподавя в някакво мърморене и просто потъва някъде в хорското бръщолевене за някакви си егоцентрични важности.

Какъв човек трябва да си, за да излезеш в планината по време на буря и да разрушиш лагера на няколко души с палатки? Да ги пребиеш от бой в дъжда, защото, видиш ли не са дошли да преспят в хижата и и не са платили? Откъде идва тази жестокост човешка? Защо? Кому е нужно и кой печели? Подлецът хижар ли? Жалка картинка. И безкрайно тъжна, уви :(

На снимката: Заслон Тевно езеро

понеделник, 7 юли 2008 г.

За метафизичната приказка на една полякиня


Началото напомня за Маркес. Магическо. После те стряска онази действителност на войната с разхвърчаните тела и смрадта, за която разказва Ремарк. После пък идва Унамуно и сънят на Бога... И Ричард Бах с непроменливостта на Аз-а. Все познати неща, познати идеи, но съчетани по един уникален и непознат начин.

Миша, Михал, Клоска, Рута, Изидор, Павел, Аделка, Играта, Попелски... И мелничката за кафе, разбира се.

Докато чета витаят аромати, сънувам, събуждам се, преливат се души една в друга и вече никога нищо няма да е същото. Живея в сезона на ябълките, но предпочитам сезона на крушите. Оглеждам се ангела хранител, но той си появява само в наистина важните моменти...

Котката ми мърка. Мърка като мелничката за кафе на Миша...

Прочетете "Правек и други времена" на Олга Токарчук. Заслужава си.