Из старите тетрадки...

Обичам да се ровя в старите си записки, оттам винаги изскача по нещо, което ми спомня каква съм била, каква съм... Почти като "Мементо" (вж. за филма в IMDB.com) - възстановявам себе си от набързо нахвърлените думи, родени от преживяната емоция... Винаги е преживяна, ако не съм го изляла върху листа, значи още го преживявам. Думите ме правят силна и слаба едновременно, ядосват ме, покоряват ме, вълнуват ме както нищо друго на този свят... Значително се отдалечих от "Мементо", но това е асоциация и няма да скрия, че ми хареса.

Наскоро ми се случи да направя най-"жестокия" лапсус (поне досега) - трябваше да напиша "Преглед на печата", а започнах да пиша "Преглед на живота"... Като шамар през лицето. Интересно е как скача мисълта, забавно е как думите си играят с душите ни.

Ето нещо от старите тетрадки:

***
Асансьорът
Бягството
Причините
Измислихме си всичко
Страхът е най-добрият ни приятел
Ще се изстрахуваме ли заедно до края
(24 юли 2003 г.)

***
Пияни отминаваме пиянството на времето
в което сме
Призрачни и накърнени
белязани с неверие се хилим на приклещените си нозе
И знаем -
няма по-добро призвание от собствената ни мизерия
(11 юли 2003 г.)

***
Прежулваме до писък на писалката
прекършените си криле
Проклинаме
Убиваме
Крадем душите си
понеже се обичаме -
на маса,
за мезе
(11 юли 2003 г.)


Явно съм била ядосана, мноооого ядосана... Парчетата не са достатъчни, за да си спомня. Може би така е по-добре.