Известният аниматор и карикатурист Доньо Донев (78 г.) почина тази сутрин след тежко боледуване, съобщи хумористът Димитър Бежански, негов приятел и съмишленик.
"Отиде си уникален човек - друг като него няма да има. Беше човек усмивка, а сега се превърна в мъка и сълза", каза Бежански. Последната изложба на Доньо Донев наречена „Смехотерапия с Доньо Донев" ще бъде открита в събота, 1 декември в болницата в Габрово. Поклонението пред тленните му останки ще бъде в петък от 11:30 до 12:30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".
Бащата на "Тримата глупаци" е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва Четвърта мъжка гимназия в София. През 1954 г. се дипломира в Художествената академия, а през 1959 г. специализира в "Союзмултфилм" в Москва, Русия. Първите си карикатури издава още като ученик, а след завършването на висшето си образование започва работа като художник на хумористичната страница във в. "Вечерни новини". През целия си творчески път сътрудничи на много вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Първият му анимационен филм като художник е "Грух и Грушка" (1957), а с "Дует" (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работил е като художник във в. "Вечерни новини" (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ "София" (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив.Работи върху анимационната поредица "Тримата глупаци" от 1970 г. до 1990 г. Донев е главен редактор на в. "Тримата глупаци" (1989-1997), в. "Четиримата глупаци" (1997) и списание "Фрас".През 1998 г. дебютира като актьор във филма "Вагнер". Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина. Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.
Цитати от "човека усмивка":
"Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна" (от интервю в сп. "Вестител", бр.1/2000).
"Моята голяма любов е анимацията и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми."
"Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: "Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам."
"Има една карикатура, която много нашумя - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се "Ситно нашенско". Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма. Един човек ми каза: "Бате Донее, бате Донеее... Виждаш ли ги кво правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили..."
"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави". Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."
П.П. Знаете ли кое е най-тъжното - започнахме да се сещаме за големите си хора едва, когато си отидат.... Помните ли Александър Геров, Дамян Дамянов, а мизерията, в която угаснаха...
"Отиде си уникален човек - друг като него няма да има. Беше човек усмивка, а сега се превърна в мъка и сълза", каза Бежански. Последната изложба на Доньо Донев наречена „Смехотерапия с Доньо Донев" ще бъде открита в събота, 1 декември в болницата в Габрово. Поклонението пред тленните му останки ще бъде в петък от 11:30 до 12:30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".
Бащата на "Тримата глупаци" е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва Четвърта мъжка гимназия в София. През 1954 г. се дипломира в Художествената академия, а през 1959 г. специализира в "Союзмултфилм" в Москва, Русия. Първите си карикатури издава още като ученик, а след завършването на висшето си образование започва работа като художник на хумористичната страница във в. "Вечерни новини". През целия си творчески път сътрудничи на много вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Първият му анимационен филм като художник е "Грух и Грушка" (1957), а с "Дует" (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работил е като художник във в. "Вечерни новини" (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ "София" (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив.Работи върху анимационната поредица "Тримата глупаци" от 1970 г. до 1990 г. Донев е главен редактор на в. "Тримата глупаци" (1989-1997), в. "Четиримата глупаци" (1997) и списание "Фрас".През 1998 г. дебютира като актьор във филма "Вагнер". Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина. Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.
Цитати от "човека усмивка":
"Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна" (от интервю в сп. "Вестител", бр.1/2000).
"Моята голяма любов е анимацията и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми."
"Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: "Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам."
"Има една карикатура, която много нашумя - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се "Ситно нашенско". Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма. Един човек ми каза: "Бате Донее, бате Донеее... Виждаш ли ги кво правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили..."
"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави". Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."
П.П. Знаете ли кое е най-тъжното - започнахме да се сещаме за големите си хора едва, когато си отидат.... Помните ли Александър Геров, Дамян Дамянов, а мизерията, в която угаснаха...
1 коментар:
Публикуване на коментар