Преди близо 10 години кръстникът ми подари китайска роза, жертва стрък от неговата. До тогава не бях се грижила за цветя. Сега съм ги посъбрала. Но друго исках да разкажа. Розата е разкошна и у кръстника ми цъфтеше, та се късаше. Моята само се разлистваше. Вярно, че през годините се местих няколко пъти и тя го преживяваше различно - счупени стръкове, малко слънце, много слънце, ужасно много хора, алкохол, гадни цигари, и после пак отначало... Тази година цъфтя за първи път - толкова се радвах, не помня скоро нещо да ме карало да се чувствам така щастлива. Но винаги има и нещо, което да ти прибере усмивката. Нападнаха я белокрилки. Започна голямото лекуване... Най-накрая попаднах на домашен лек, три пъти я третирах и мисля, че има успех - напъпила е отново :) Всичко ми напомя много за...
"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза".
Ако има фенове на "Малкият принц", нека помечтаят с него тук.
"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза".
Ако има фенове на "Малкият принц", нека помечтаят с него тук.
3 коментара:
Jivea vav Florida i biah strashno iznenadana 4e kitaiskite rozi, za da tsaftiat se nalaga da se podriazvat dva pati godishno-naesen i naprolet(v Bg predpolagam, samo vednaj shte e dostata4no)!
Gradinariat tuk mi obiasni 4e ako ne zaigrae nojitsata niama da ima i cvetove....stranno, no fakt! Kak moje takava brutalnost(hojicata) da sreshtne takav otgovor(cvetovete)!?
Niamam nikakva predstava kak da se opravia s kirilitsata,taka ce izviniavai!
Cudesen Blog!
да, и аз съм чувала за подрязването... при многобройните си местения обаче неведнъж чупих клонките й :( Затова никога не съм я подрязвала всъщност :)
Странно наистина как от бруталността понякога се раждат цветове...
Наскоро и на мен ми подариха китайска роза, пак от стръкче.
Предполагам, ще мине доста време до първите цветове, но ще чакам търпеливо...като Малкия принц.
А последните ти думи...за бруталността - така е.
Но и тук има граница, знаеш...и отвъд нея не расте нищо.
Публикуване на коментар