Интервю в утробата на Кита
- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?
- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.
- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?
- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия... Йон библейския.
- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.
- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.
- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?
- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех...
- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?
- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.
Стихотворението е на големия Константин Павлов, който ни напусна на 75 г. Той е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура...
Когато разбрах за смъртта му, споделих с колеги... Тъжно е, че не знаеха кой е той, вероятно не са единствените... Това не е упрек към тях, а към обществото ни, което отдавна е покрило с прах едни от най-големите и проникновени мислители на нашето време. Това е положението. Не ценим това, което имаме, дори след като го загубим... Не искам да съм част от такова общество! Не искам!
понеделник, 29 септември 2008 г.
In Memoriam: Почина Константин Павлов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
много важно като починал
А не е ли по-добре да не Го знаят?
@ivaynanay честно казано, като видя коментар като на voxy, май е по-добре да си живеят в невидение... Имат си Златка Плеймейтката, която пасва идеално на порнографската ни и все по-вулгарна действителност... По им отива някак си.
Знаеш ли voxy, не е важно, че е починал, не е важно и дали някога си го чувал досега, за мен е важно, че си оставил коментар и щеш не щеш вече знаеш, че го е имало. Останалото си е твоят избор и той очевидно няма нищо общо с моя.
Публикуване на коментар