След толкова време на чудене, най-накрая се реших да си направя блог - поне от година у мен живее желанието да имам място, където да пиша, да записвам ежедневните си впечатления, чудения, радости... Днес обаче съм тъжна и се опасявам, че каквото и да напиша, ще прозвучи отчайващо меланхолно. А такова начало не ми се нрави, така че спирам дотук.
Чудя се само дали ще проявя постоянство в тази своя прищявка и какъв ли блогър ще излезе от мен? :)
събота, 13 октомври 2007 г.
За желанията и постоянството
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Рали, дори когато е тъжна пише красиво,носталгично, приятно,галещо въображението на всеки читател успокояващо и все пак вдъхващо надежда :)
Публикуване на коментар