За метафизичната приказка на една полякиня

Началото напомня за Маркес. Магическо. После те стряска онази действителност на войната с разхвърчаните тела и смрадта, за която разказва Ремарк. После пък идва Унамуно и сънят на Бога... И Ричард Бах с непроменливостта на Аз-а. Все познати неща, познати идеи, но съчетани по един уникален и непознат начин.

Миша, Михал, Клоска, Рута, Изидор, Павел, Аделка, Играта, Попелски... И мелничката за кафе, разбира се.

Докато чета витаят аромати, сънувам, събуждам се, преливат се души една в друга и вече никога нищо няма да е същото. Живея в сезона на ябълките, но предпочитам сезона на крушите. Оглеждам се ангела хранител, но той си появява само в наистина важните моменти...

Котката ми мърка. Мърка като мелничката за кафе на Миша...

Прочетете "Правек и други времена" на Олга Токарчук. Заслужава си.